Преди няколко дни с Ани започнахме уроци „на живо” и тя ми сподели, че не й се е вярвало, че ще може да прочете или каже нещо на английски, след като е наблюдавала сестра си да учи хиляди думи, а да не може да прочете или състави изречение. Макар че Ани е взела едва няколко урока, досега тя е успяла да прочете доста нещица и да състави доста изречения. Защо Ани и сестра й имат толкова различен опит с английския?
Двете ситуации отразяват различни подходи към ученето на език, пък и към ученето изобщо:
Подход 1: Първо да натрупаме „материал” – знания, умения, които след това да приложим.
Подход 2: Да приложим, за да научим и да можем да прилагаме все по-успешно и в различен контекст.
Първият подход е по-разпространеният у нас. Много хора отделят ученето от живота и все се подготвят усърдно за „истинския живот”, който постоянно се отлага от страх, несигурност, желание да се презастраховаш. В ученето на език този подход се проявява в „трупане” на думи и правене на граматически упражнения. Едно от най-ярките му проявления може да се наблюдава в езиковите гимназиални паралелки, където един от най-важните атрибути е дебелата тетрадка-речник, в която се записват хиляди думи. Понякога учениците се надпреварват с тези от съседния клас и всеки ден питат: „Колко думи сте взели?”. Освен че се колекционират, думите се пишат по много пъти извън какъвто и да е контекст. По подобен начин се правят и колкото се може повече граматични упражнения.
Типично за този начин на учене е учителят да заявява, че всички предварителни знания са нищожни, невалидни, излишни, че това, което си струва да се научи непременно трябва да се преподаде. В противен случай, учениците може да научат нещо грешно. В резултат на това, учениците стават пасивни приемници, които изобщо не вярват в собствената си способност да извличат знание сами. Стига се дотам, че когато срещнат дума, която на родния им език се пише по същия начин, а от контекста личи, че има и същото значение, учениците питат учителя какво означава. Самостоятелното извличане на смисъл от контекста е немислимо.
По този начин, учениците стават зависими от учителя и не учат неща, които не са им преподадени. По този начин, те сами ограничават разрастването на знанията си и развитието на уменията си, които пък се практикуват в строго структурирана и контролирана среда – под формата на упражнения от учебника, писмено или устно изпитване, при което учителят коригира всяка грешка и педантично изчислява оценки в строга зависимост от броя на грешките.
Така учениците се фокусират единствено върху представянето си пред учителя и започват да „тренират” точно определени изпитни формати. Тези формати често са твърде отдалечени „истинския живот” и упражняването им често води до неспособност да се излезе извън формата, а оттам и неприложимост на знанията и уменията в извънучебна среда.
Този подход създава прецизни отличници, които не умеят почти нищо от това, което реалността извън училище изисква. Този подход обезсърчава много хора, които нямат търпението и мотивацията да вършат монотонни неща, които не могат да приложат на практика; тези хора започват да вярват, че са неспособни да учат езици.
Преди да разгледам втория подход, бих искала да пиша за третия ... пълната противоположност на описания дотук първи подход - напълно самостоятелно извличане на смисъл, на знания и правила. Само от реалността, без никакво структуриране и изолиране. По този начин учат бебетата, както и хора, които попадат в напълно непозната езикова среда. Може би този начин е най-добрият, защото повечето бебета научават толкова добре родния си език, че уменията им са далеч по-съвършени от тези на хората, които са посветили години на съзнателно и старателно изучаване. Да, ама не. Оказва се, че отвъд определена възраст, хората не успяват да учат като бебетата, и пълното прилагане на този подход не води до най-добрите резултати. Причините могат да бъдат най-различни и няма да ги обсъждам точно в този текст.
Вторият подход е нещо като златна среда, среден път и пр. Вместо учещият да извлича сам всички значения и правила, да открива топлата вода, да му се помогне като му се преподават някои от правилата и значенията. От една страна това му пести време, лутане и погрешни изводи, а от друга страна му се оставя и свободата да открива и учи самостоятелно – в контекст, който излиза извън учебника и обхваща значими за учещия теми и занимания. Този подход включва повече преподаване и по-контролирана среда в началото, докато учещият натрупа знания, които да му служат за платформа за самообразоване – както съзнателно и планирано, така и импровизирано и интуитивно. Като казвам „натрупа”, обаче, нямам предвид количества като на съкровищата в пещерата на 40те разбойници J, а като казвам „преподаване и по-контролирана среда”, нямам предвид само преподаване и изцяло контролирана среда J
Спестявам примерите, понеже ми се спи и ме мързи, пък и нека да не прекалявам с дължината. А каквото имам да казвам, ще го кажа постепенно в следващи текстове.
